Община Лесичково в Пазарджишката област е мястото, на което е разположено село Церово, като село с такова име има и на друго място в страната. Днес на мястото, където е разположено село Славовица, в годините на 13-ти век е разположено селото. Спрямо своето днешно местоположение, тогава населеното място е разположено на четири или пет км в посока югоизток. Точните дата и година на преселване обаче не се споменават никъде в историческите справки и документи, независимо дали говорим за български извори или за тези от османската империя. Подножието на източните гънки на Средна ихтиманска гора – това е може би най-добрата ориентировъчна локация за тези, които искат да посетят мястото. Река Тополница и Лобнишкото дере са две от граничните му точки, съответно падащи се в северна и западна посока. Микроязовирът с името Слатина е граничната точка на изток. Но на юг точките са още по-добре познати – споменатото село Славовица и магистрала Тракия.
Последните години на 16-ти век е времевият отрязък, в който започва да се говори за съществуването на село Старо Церово. Постепенно обаче първата част от името отпада, за да остане наименованието такова, каквото го познаваме днес. Благодарение на изследователската работа на видния краевед и историк Стефан Захариев става ясно, че през 1870-та година в селото са намерени останки от древни колесници. Те са част от военния антураж на пълководеца Александър Македонски. Но едва ли находките биха достигнали до нас, ако не е строежът на местната църква. Храмът започва да се строи в шейсетте години на 19-тото столетие, началото на националните борби на народа ни за своя църква и свобода. По време на Априлското въстание селото се пада в четвърти революционен окръг, като населението се включва активно в борбата с поробителя. Местният революционен комитет, създаден по подобие на организациите на Васил Левски, се оглавява от видните първенци и търговци. Днес голяма част от населението е предимно българско, но има данни за живеещи евангелисти от времето на Съединението и сръбско – българската война от 1885-та. През 1910-та тук живее единственият масон в селото, представител на последователите на Петър Дънов. А през същата година броят на помаците е 57.
Основно два са редовните празника на село Церово, като през февруари се организират специални игри с кукери. Това е известно още и като Дервишов ден, но съборът на местните е през лятото на 15-ти август. Тогава по традиция се канят гости и роднини и има празнична забава по домовете. Друго развлечение за хората представлява отсечката на рали състезанието Траянови врата, като естествено състезанието не може да се мери по размери и посещаемост с големите и известни по света автомобилни надпревари. През 50-те години на 20-ти век се дава начало на строежа на селското читалище. Официалното му откриване става факт през 1961-ва година. Бабинден и Дервишовден се почитат еднакво добре, а първият от двата празника чества труда и занаята на акушерите генеколози. В по-стари времена израждането на бебетата става от баби знахарки, като именно от там идва и името на празника, останал популярен така дори днес.
